Mile Popyordanov (Bulgarian: Миле Попйорданов, Macedonian: Миле Поп Јорданов; 1877-1901), born Milan Popyordanov,[1] was a Macedonian Bulgarian revolutionary[2][3] and member of the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization (IMARO).[4] He is considered a Macedonian by the historians in North Macedonia.[5]

Popyordanov as a Bulgarian Exarchate seminarian.

Biography

edit

Milan Popyordanov was born in Veles, in the Kosovo Vilayet of the Ottoman Empire (present-day North Macedonia) in 1877. His younger brother, Yordan Popyordanov, was one of the Boatmen of Thessaloniki who launched the Thessaloniki bombings of 1903. Mile Popyordanov studied at the Bulgarian men's high school in the town of Bitola and later at the Constantinople Bulgarian Theological Seminary, before becoming an active member of the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization. Afterwards he worked as a Bulgarian teacher in his native area.[6] As an active member of the IMARO, he later joined the regional detachment operating around Radovis. From the end of 1900 Gotse Delchev appointed Milan Popyordanov as leader of that detachment. At the beginning of March 1901 he arrived in Sofia, Bulgaria by his brother. There Popyordanov persuaded the Bulgarian poet Peyo Yavorov to leave for Macedonia as a guerrilla. As a sign of friendship when leaving, Yavorov presented him with his official suit.[7] In September, on his return to Veles, he was ambushed and surrounded by Ottoman soldiers. Then he was engaged in a shootout with them. In order not to be caught alive, he killed himself.[8] Afterwards the Turkish soldiers disfigured his face beyond recognition. He was identified by the suit given to him by Yavorov. There is a folk song about the death of Popyordanov called "Sick layed down Mile Pop Yordanov" (Bulgarian: Болен ми лежи Миле Попйорданов, Macedonian: Болен ми лежи Миле Поп Јорданов').

Notes

edit


References

edit
  1. ^ Енциклопедия "България". Издателство: БАН, 1986 г. Автор: Владимир Георгиев, стр. 343.
  2. ^ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022, с. 376.
  3. ^ Спомени на Иванъ Анастасовъ Гърчето в: Милетичъ, Любомиръ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927, стр. 140.
  4. ^ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 134.
  5. ^ Nikolovski, Atenas (2001). Makedonskiot jazik vo prvite slobodni učilišta vo NOV. Globus. p. 32. ISBN 9789989663468.
  6. ^ Цанко Серафимов, Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи, Орбел, 2004; ISBN 9544960708, стр. 243-244.
  7. ^ Миле Попйорданов наследил костюма на Яворов, 22 авг. 2013, Епицентър. (в. Преса, печатно издание, брой 228 (579) от 22 август 2013)
  8. ^ В Македония под робство: солунското съзаклятие (1903 г.) : подготовка и изпълнение, Библиотека Български мемоари, Автор Павел Шатев, издател Български писател, 1968 г. стр. 224.
edit